Докато преглеждах новините в мрежата днес, случайно се загледах в снимката на индийски млади момичета, приложена към статия за индийските булки в http://features.actualno.com/news_322363.html
 
      Видяхте ли я и вие? На гърлото на глиненото гърне на момичето най-вляво има завързана МАРТЕНИЦА!!    Известно е, че мартеницата е типично и единствена българска традиция. Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България, но не възниква тук. Мартениците са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания - из всички части на Българската Етническа Територия и поселения. В далечното минало мартениците са били характерни за част от пред-зороастрииския ирански свят, като в последствие са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Историческите извори за най-ранната поява на мартеницата - в годините 580-630-та след Христа. Арабските писмени исторически източници разказват за това как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие.     МНЕНИЯ, ТЕОРИИ, ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА МАРТЕНИЦАТА, КОИТО СИСТЕМАТИЗИРАМ ТУК И ПРИЛАГАМ ЛИНКОВЕ:   - Според етнографските изследвания:  - първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, усуквали се и конци с друг цвят - зелен, син, жълт, дори черен.   - Съществува мнение, че мартеницата е свързана с т. нар. “затворена Свастика”, която   е знак, използван само и единствено от Българите. Тя е древен символ на Слънчевия диск, на Огъня и движението напред. (http://www.secretsbg.com/bulgaria/bulgaria.php?num=n4)   - Ето друго мнение за значението на мартеницата:  “ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Приведени са четири примера, когато старите българи традиционно са използвали като символичен знак задължителната комбинация от бял и червен цвят по повод на събитие, представляващо важно ново начинание – образуване на ново семейство, строеж на нова къща или начало на новата селскостопанска година (пролетта). Вероятно, комбинацията от бял и червен цвят е носела ново послание, различно от това на отделните цветове, която служила като благоприятен фактор (религиозно-магически знак) за всяко ново начинание. ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ: Вероятно старите българи са вярвали, че “червено-белия цветови двуполюсник” им носи щастие и късмет във всяко ново важно начинание. Това може да настъпи ако този “цветови двуполюсник” е бил натоварен с религиозна функция, подобно на кръста в християнската религия. В астрономическите представи на Стария свят, червения цвят традиционно се свързва с огъня и Слънцето. Белият цвят е свързван с друго важно небесно светило – Месечината. Тези два цвята са се смятали за свещени, дотолкова доколкото указаните светила представляват важни небесни тела и богове, влияещи върху живота на древните хора, особено древните индо-иранци. Като следствие, може да се предположи, че “червено-белия двуполюсник” при древните българи е изразявал религиозна връзка с двете основни небесни светила, Слънцето и Месеца.” (http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Martenitsata.htm; “Върху семантиката и значението на мартеницата”, Иван Танев Иванов)   - Още едно тълкувание, базирано на учението дзог - чен и крия йог: “Мартеницата е българо-тибетския символ на ХАРМОНИЯТА. В Тибет яковете целогодишно се закичват за зраве, за да са яки. В Тибет на яковете и воловете викат шегар, т.е почти като прабългарското им звучене шегор. Пак на базата на червения цвят - канала ЮМ откриваме нещо много ценно в книгата на Харер - седем години в тибет - първите манастири - Миларепа и т.н. са имали като символ червения цвят - всичко там е било боядисано в този цвят - плюс позлатени орнаменти. Тези манастири са били смесени - монаси и монахини, които са си имали даже и дечица и средства за препитание - земи.”   - А може би истинският произход на мартеницата е свързан с бог Марс, защитник на траките, чийто дом бил Хем (Хемус) и сестра му Белона, както твърди форумецът bozman? Според него мартеницата е известна и в Украйна и Бесарабия. http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t91173.html     А СЕГА, НЕКА ВИДИМ, ОСВЕН НАС, БЪЛГАРИТЕ И ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН НЯКОИ НАШИ СЪСЕДИ НА БАЛКАНИТЕ, КОЙ ОЩЕ ИЗПОЛЗВА ТОЗИ СИМВОЛ – МАРТЕНИЦАТА:   1. Калаши “Единствено у малкото племе на Калашите, живеещо в непосредствена близост до центъра на някогашната страна Бактрия, в днешен Афганистан, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда. Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца.” Именно по плитките на момите всеки Март, Калашите връзват мартеници..”.     "Хунза" и Калашите обитават един район. Имат уникални езици. Или по-точно "доста" древни и дори лингвисти, филолози и етнолози ги слагат в Езикови Субгрупи (самостоятелни), отнесени към Индо-Иранските такива. Изчезнал език например е хунския (народа Хун-ну). Друг е въпроса колко е изчезнал и дали някой от тези редки езици като на калашите и хунза не е техен "наследник". Отново на "етнонимно" ниво има сходства, в случая: Хунза, Хун-ну или Хуни, Хиаона (белите хуни, ефталити). Ефталитите които поемат кормилото в териториите на някогашна Балхара след Кушаните. Освен това смята се, че са родствени с Юеджите, респективно и с Тохарите (ако горното е вярно)... и т.н.” “Самите калаши считат себе си за наследници на Александровите войни, но според намерени археологически артефакти, тяхното присъствие тези територии датира много преди Александър да завладее земите на Бактрия, а именно около 2000 години пр. хр.” Имат много интересни религиозни представи като вярват в един върховен Бог-творец, Ходей, на когото нямат образ нито храм, защото го считат за всемогъщ, който е навсякъде и във всичко, но за сметка на това разполагат с един богат пантеон от демони, феи и божества-помощници, чрез които общуват с най-великия и които са неразривна част от тяхното ежедневие, поддържат всемирната хармония и ред и регулирт взаимоотношенията между човека и природата. Едно от тези подбожества се нарича ДЕЦАЛИК и е бог на детераждането. При тях виното е изцяло сакрално питие. Великодушието и подялбата на богатството са на много висока почит, така онзи, който забогатее повече от своите сънародници по собствена воля вдига големи пиршества, поделяйки своите блага с тях, дело, което му отваря пътя към безсмъртието.”   Допълнително инфо за калашите може да се прочете тук: http://www.facebook.com/topic.php?uid=129271513441&topic=12452   Може да видите и това филмче за Калашите, като не обръщайте внимание на прогръцките тези в текста, само вижте облика и носиите им. Те просто не се нуждаят от коментар! http://www.youtube.com/watch?v=qEXnEfdvv6s&feature=fvw     2. Ако снимката не е монтаж – мартеницата е разпространена и в Индия !! Предвид това, че статията се отнася до обичаите при омъжване на индийските девойки и ако приемем, че снимката наистина е правена във връзка с такива обичаи, може ли да кажем, че мартеницата е там, заради “новото начало”, “единението на мъжкото и женското начало” и неговото благополучно продължение, съгласно едно от тълкуванията на мартеницата?   За омъжващите се индийски девойки е характерно, че се обличат в червено, а това е снимка на ръцете на индийска булка – обръщам ви внимание на гривните и!!!
      Подобни гривни и на следващата снимка:

 
  А тук става дума за сравнение на нашата мартеница с индийското „моли„  /mauli/. То се различава от нашата мартеница по това, че вместо бял е вплетен жълт конец. Хиндуисите си вързват „моли“,  за да мине сватбата безпроблемно и гладко. Тази традиция се казва Barni Bandhwana и се отдава почит на великата богиня-майка Durga (или Шахти).       http://bgspace.com/my/?p=1492     Накрая прилагам този линк с националните флагове на страните, които имат червено и бяло (и зелено) със съответните коментари. http://www.bulgaria-is-alive.com/zname1.html  

01.03.2011 г.
И накрая, благодарение на коментара на анонимен.6 по-долу добавям следния линк към статия с допълнителна информация по темата: http://bulgaria-is-alive.com/obichai-martenica%202.html

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ!
   

Потърсете и прочетете поне неколко песни за древните ни празници през годината, в том втори, и сами се запитайте, защо до сега не сте знаели и даже, не сте чули, за тези наши свърх-древни предисторически песни, запазени до началото на 20-ти век в Родопите и Пиринско. Записани и издадени още в 19-ти век.
А току що видях, че и от блогрола на този блог можете да отворите Веда Словена.
Всичко най-добро, и благодаря на автора на блога!

Слушах веднъж един български етнограф,който твърдеше,че вързването на червен конец е много древна традиция,характерна по това време за всички,но просто българите са я запазили и до днес.Но мартеницата от индийската картинка наистина е интересна,доколкото виждам има и пискюли.

Запозната съм с Веда словена, но не бях обърнала внимание на изнесения от Вас откъс за мартеницата, нито съм се сещала да надникна там по този повод. Радвам се, че сме българи и пазим една от най-древните си традиции! Много се впечатлих от индийското момиче на снимката, което има мартеница. Благодаря и поздрави.

Страхотно, браво. Не знаех, много е интересно.
За малк опо - нататък и аз съ мзамислил нещичко по въпроса, ще стане още по - интересно.

Поздрави!

Чакам с нетърпение! Поздрави и от мен.

Ето малко за мартиницата с някой идеи почерпени от настоящата статия - http://bulgaria-is-alive.com/obichai-martenica%202.html

Благодаря, анонимен.6! Честита Баба Марта на теб и на всички които днес четат тук!

Много хубави факти за Българите! Поздрави и много здраве и щастие ти желая!

bven, благодаря, да ти се връща! Да, такива сме си ние, българите!

http://www.egypt-travel-guide.com/images/horus.gif

Това е изображение на бог Хор от Древен Египет. Вижте му короната. Тя символизира, че е владетел на Горен Египет (бялата) и Долен Египет (Червената). Горен Египет е Духовния свят, а Долен - Земния. На първи март ние си пожелаваме чрез мартениците, да хармонизираме в себе си духовно и земно.
Март = МА + АР + Т
МА = Раждане
АР = Човек
Т = Твърд (Земя)

Когато Човек се роди за втори път на Земята, то той се превръща в Хор.

Интересно наистина. Харесвам това тълкование на мартеницата! Благодаря и поздрави!

Мартеницата е послание на предците ни от хилядолетия.
БЯЛОто е живот
ЧЕРВЕНОто е здраве, а многото намотки от усукването са многото години и всъщност се получава -
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ЗА МНОГО ГОДИНИ!
http://balkan1.blog.bg/history/2012/10/17/martenicata.1010510

Колежката ми е индийка и днес я питах по въпроса. При тях това е когато ходят да се молят в храма на бог Хинду. Тогава им вързват мартеници/червено бели връзки.