Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2010 10:16 - Отново за славяните, Мавро Орбини и панславизма
Автор: missionpossible Категория: История   
Прочетен: 7750 Коментари: 7 Гласове:
9



"Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, "склави" значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия... Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума ." (ИЛИЯ ИЛИЕВ)

      По повод дискусията под постинга на dalida - “История на древните българи II”, публикувам следните Откъси от статията на Никола Виденов, “НАЧАЛОТО НА ДОКТРИНАТА ПАНСЛАВИЗЪМ”:   “ За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в  политическа употреба през 1593 г., като дотогава „slavi” е всъщност -„sclavi" (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори. Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа -  т. нар. “славянски” и български,  а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “Колко народа покръства Борис“ от Никола Църцаров). Няма византийски извор,  в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България.  Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите.

Термина СКЛАВИ от византийските извори се е използвал от църковниците-хронисти в смисъл на “роби”, “светлокоси роби”, или нечестивци”, с който са наричали неизповядващите официалната християнска вяра - арианите. Според възрожденеца Марин Дринов, както и д-р Ганчо Ценов, славяните са всъщност траки. На подобно мнение застава и изследователя Йордан Табов. Интересен факт е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките е смайващо еднакъв. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и  “склави”, а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, но вече назовавани като “склави” (светлокоси роби) и “нечестивци” от църковниците-хронисти. Българската история от 866 г. когато се налага насилствено официалната верска доктрина на Византия (т. е. през 866 г. Борис провежда препокръстване) та чак до наши дни е била фалшифицирана от гръцките хронисти,  българските и руски църковници, и  чужди историци в по-ново време  в услуга на панславизма.

Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците?  

Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище, а посочените като такива са само от предположения.  

Окончателно „славянската” идея се формира  под перото на абатът дон Мавро Орбини от Пиза (родом хърватин от Дубровник). През 1601 г. Мавро Орбини  написва по поръчка книгата „Царството на славяните”. Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)” .. и още в заглавието: ... „и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”.

На българите е отредено последното място, а Орбини възприема сборника с гербове на генерал Охмучевич за автентичен (?!) и от него възпроизвежда гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.

Така в началото на българската история е отпечатан гърбът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руси и албанци ще присвоят българския  двуглав орел  като свой царствен герб.

 

Личната заинтересованост на Орбини е в пристрастието му да изтъкне Дубровник, като водеща „южнославенска” сила, а рода на покровителите си – Бобалевич, като велик и мъжествен род с дълбоко патриотично минало, политическа мощ и слава. Така в началото на книгата си Орбини започва с посвещение към благодетеля и поръчител на книгата: „Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....” и после: „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. И непредубедения читател ще разбере, че има нещо доста странно и съмнително в тази история, която се възприема и до сега от историческата ни наука като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят „като проява на горещия му славянски патриотизъм”, според наши и чужди специалисти историци и  т. нар. слависти.

Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия – люлка на „славяните”, за който народ се сетим, той е „славянски”: славяни са ...скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки”. Словени са победили Александър Македонски т.е. и той е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладяли много нейни земи. Или както „духовито” предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.

В книгата са дадени  в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а  за делото на Кирил и Методи не става и дума.

През 1595 г. Русия още не е Велика сила и не е съпричасна на илирийската идея, а отскоро е завладяла Казан, и е покорила волжките българи, за които Орбини не казва нищо. Ще минат само 100 г. и илирийската идея ще продължи да се развива като панславянска доктрина,  лансирана от гръцкото духовенство със сръбско “посредничество” на Петър І Велики. За известно време тя ще има формата на т. нар. гръцка идея при руската императрица Екатерина Велика с идеята, че Русия, като най-голяма „славянска” империя трябва да покровителства всички „славяни”, и да ги освободи от турците, както и да възстанови Византия. Според плана синът на Екатерина Велика, който говорил зле на руски но затова пък на отличен  гръцки (защото е възпитаван от гръцки придворни велможи) трябвало да стане император на вече възстановената Византийска империя. Никъде в този план не се споменават българите, камо ли да става и дума за освобождението им.

Руското издание на „Царството на славяните” на Орбини излиза в Петербург през 1722 г. по „повелението” на император Петър І Велики под заглавие: „Книга историография початия  имене, славы и разширения народа славянского....” и пр. Твърде показателно е, че книгата не е превод на пълния италиански текст, а е съкратена „адаптация” направена на руски език от.... сърбина граф Сава Владиславович – деен дипломат, най-близък съветник на император Петър I, в балканската му политика. Най-вероятно това ще да е човекът дал идеята на Петър І  Черно море да стане “вътрешно руско море”, а Русия да завладее всички “славянски” земи.

Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското  “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци по време на краткия си престой там през 1761 г., и широко се ползва от него като сигурен източник (!?). Затова и неговата история е логично да е озаглавена „История  славянобългарска”.

      Защо обаче официална българска историческа наука  и до сега  премълчава и не забелязва, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата -  в 1761 г. е озаглавена  „История на България” и в нея липсват тези “славянски” залитания и акценти ? В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за  съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите.

Също така първото печатно издание на  историята  на Христаки Павлович, която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена   “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ” (но не и славяно-болгарская).”

 

......

И ако ви се чете по-подробно (вкл. и за илирийската идея), още от същия автор:

МИТЪТ НА ПАНСЛАВИЗМА И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

   ...... И още нещо, което може би знаете: "60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група - MEDITERRANIAN... Тази европеидна група е представена най-силно именно в България. Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите... 30% от българите са европеиди от другите европеидни групи - ALPINE, DINARIC. Групата на NEO-DANUBIAN /"славянската" група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /"тюркската" група/. Много показателен е фактът, че групата TURANID има много силно представителство сред унгарците - 25%, по-голямо дори от това на турците - 20%."
/инж. Емил Живков (Зиези)/
  ..... и още:

Последни данни за антропологичните типове срещащи се в България:
70% Понтид - Източносредиземноморски
20% Динарид и Алпиноид
5% Туранид
5% Нео Данубиан

Из "Неизменният антропологичен облик на Българите"

 

 

 




Тагове:   Отново,   орбини,   Мавро,


Гласувай:
9



1. dalida - Отново за славяните
21.09.2010 11:03
Някакси променили историята древните писатели - хронисти, объркали нещата така, че днес не можем да се оправим в тая каша.
Бях чела някъде, много отдавна, че Паиси Хилендарски написал "История славянобългарска" по задание на българската църква, повлияна от славните времена. Мисля, че замисълът на името е трябвало да означава - "История славнобългарска" а не славянобългарска. Кой е променил името незнам, но някъде четох, че историята е славнобългарска. Пак трябва да проверя из старите ми книги.
Хубав постинг, браво!
Дано го прочетат повече хора!
цитирай
2. missionpossible - Благодаря!
21.09.2010 11:10
Да, затова и всички ние търсим ли, търсим....
цитирай
3. zelas - Прекрасно изложение! Благодаря!
24.09.2010 23:47
Прекрасно изложение! Благодаря!
цитирай
4. missionpossible - Zelas, благодаря. Да, бих го нар...
25.09.2010 12:03
Zelas, благодаря. Да, бих го нарекла "добре организиран копи-пейст" :)))
цитирай
5. sparotok - етимология
27.09.2010 22:32
Бихте ли представили етимологията на склавус, склавос с помощта на гръцки и латински, ще Ви бъда много благодарен, ако успеете!

За мен не е ясно как авторът е стигнал до заключението, че склавус значи роб. В гърция думите тракиец и дакиец са били символи за роби, знаехте ли това? Трябва ли да кажем, че няма народи траки и даки, а това са били само термини за русокоси варвари?

цитирай
6. missionpossible - Аз не бих могла да представя етим...
28.09.2010 21:07
Аз не бих могла да представя етимологията на склавус, склавос нито на гръцки, нито на латински (: ... Все пак, с риск да ви прозвучи несериозно, бих предложила slave (на англ.) и esclave (на френски), които означават точно "роб" и имат латински корен ...
Според мен, авторът не прави извод, че народи траки и даки няма. Той обяснява механизма, по който в историята се появяват "славяните" на мястото на траките - както виждаме, виновни са "църковниците-хронисти", продължили традицията на Рим да нарича траките склави, после византийските хронисти, и т.н.
За мен бе ново и интересно да прочета в статията за ролята на Екатерина Втора, на Петър I Велики във връзка със славянската идея и затова я споделих, макар и частично.
Поздрави на всички
цитирай
7. demograph - Паисиевата история е удобно преиначена, а тази на Клайнер удобно забравена
29.10.2012 01:02
'..Руското издание на „Царството на славяните” на Орбини излиза в Петербург през 1722 г. по „повелението” на император Петър І Велики под заглавие: „Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского....” и пр. Твърде показателно е, че книгата не е превод на пълния италиански текст, а е съкратена „адаптация” направена на руски език от.... сърбина граф Сава Владиславович – деен дипломат, най-близък съветник на император Петър I, в балканската му политика. Най-вероятно това ще да е човекът дал идеята на Петър І Черно море да стане “вътрешно руско море”, а Русия да завладее всички “славянски” земи."....
Наивни болгаре....Вълците в кошарата им а те мислят, че славейчетата ръмжат така. Иречек преписва на 20 годишна възраст манипулативната просръбска история на вуйчо си Шафарик, който е бил първият министър на образованието на Сърбия и съчинител на баснята "дошли прабългарите, едно диво монголско племе, и развалили србския народ по бългаските земи"....От българомрази е написана историята, която и днес учат децата ни в училищата. Българомрази са следователно и управниците ни които са допуснали това да става в миналото и днес.
цитирай
Търсене

Архив