“Всичко започна приблизително около час след залез слънце, когато гигантски проблясъци на светещи частици запълниха небосклона. Четвърт час те пронизваха звездното небе, сякаш художник с огромна четка нанасяше сноп сочни ивици и веднага ги изтриваше. После сиянието замря, но не изчезна съвсем. Около полунощ то отново се усили и на места стана цветно: на север – бледо-синьо, на юг – червеникаво. За съжаление буйството на цветовете беше кратко, а после проблясъците отново отслабнаха, но техни отгласи можеха да бъдат наблюдавани късно през нощта. В цялата му сложност, това интересно астрономическо явление продължи повече от 3,5 часа.” Очевидец, наблюдавал полярно сияние над Санкт-Петербург.   http://www.youtube.com/watch?v=9AoIBt-zgn0  
Този и следващия ми постинг са КОЛЕДНО ПОЗДРАВЛЕНИЕ за всички вас, които четете моя блог!


В митологията и първи исторически споменавания   Получило се е така, че до наши дни са дошли митовете за ПС само на жителите на Северното полукълбо. Обяснението е просто: в Южното полукълбо да наблюдават това сияние са можели само пингвините. Викингите, живеещи на територията на днешна Скандинавия и оставили на потомците богата митология, олицетворявали ПС със своя върховен бог Один и считали сияещата в небето светлина за добър знак. И въпреки, че това не е нищо повече от мит, при желание в ПС наистина може да съзрем разпиляната брада на Один, неговото широко наметало и острия меч в ръцете му ... Някои пък смятали, че ПС е отразена светлина от щитовете на Валкириите.    
                                   
    Съседите на викингите, гренландците, твърдо вярвали, че сиянието в небесата не е нищо друго, освен свидетелство за живота след смъртта. В древната норвежка митология често се споменава мостът Бифрост – гореща трепереща арка, пресичаща небето, по която боговете можели да се спускат от небето на земята. Други норвежки народни легенди говорят, че ПС – това е небесен танц на душите на умрелите девственици. Някои племена от североамериканските индианци смятат, че ПС е светлината на фенерите, които носят духовете, търсещи душите на мъртвите ловци. Подобно на ексимосите от Пойт Бароу, индианците от племето Лиса в Уисконсин се страхували от ПС, виждайки в него привиденията на своите мъртви врагове. А австралийските аборигени виждали в него танц на боговете по небето.   Според историците, пръв за полярните сияния (ПС) споменава Аристотел. В своя научен трактат “Метеорология” той описва това загадъчно явление така: “Понякога през нощта при ясно време на небето може да се видят очертания с кърваво-червен цвят, имащи форма на ровове и проломи”. Що се отнася до формата, разбира се, въображението на всеки е различно, но за цвета той е бил прав: полярното сияние с висока интензивност на светене става разноцветно – понякога жълто-зелено, понякога червено и виолетово. За сиянията са писали и Плиний, Сенека и други древни философи.   От друга страна, известно е, че обитателите на Северното полукълбо считали ПС също така и за предвестник на страшни катастрофи: епидемии, войни, глад. В падането на Йерусалим след въстанието на юдеите срещу Рим, през 70 г. н. е., суеверните предпочели да обвинят това тайнствено сияние. Има дори сведения за ПС, наблюдавано в Гърция. Всъщност, историци свидетелствуват за появило се веднъж ПС и в небето над Индонезия. С тайнствени светлини в небето свързвали даже смъртта на великия римски император Цезар. В по-късен исторически период жителите на крайбрежните райони на Северното полукълбо били склонни да мислят, че ПС е отражение на слънчевата светлина от морската повърхност или излъчване на слънчеви лъчи, насъбрали се за един ден в ледената покривка. В Северна Русия, разположена на високите ширини, честите ПС с червен цвят били възприемани като зарево на огромен горски пожар. Даже имало случаи, когато местните жители викали пожарната.   При северните народи е известно странно заболяване, на което са подложени хора с отслабено здраве и неустойчива психика. Поморите го наричат “мерячка”, а ескимосите “зовът на Полярната звезда”. То се проявява в това, че по време на ПС човек временно се изключва от реалното възприятие на обкръжението – чува странни гласове, звуци, омагьосващи песни, вижда ангели или прекрасни женски лица. И заболелият върви към тях винаги право на север, в посоката на светещото сияние. След угасването на сиянието пристъпът обикновено се прекратява. Това е психофизическо явление – при различните северни народи то се наблюдава по различен начин, но много негови елементи си приличат. По време на ПС цялото северно население може да изостави всичките си занимания, да се събере на едно място и да започне да танцува, да се полюшва или скача като по команда на невидим диригент. Понякога това състояние може да продължи няколко часа. Когато един лекар успял със кучешки впряг бързо да стигне в друго населено място, той с изумление открил, че и неговите жители се занимавали със същото. Описани са случаи от полярни пътешественици за членове от техните експедиции в лошо здравословно и неустойчиво психическо състояние, които също засегнати от “зова на полярната звезда” скачали през борда и загивали плувайки към ПС, или поемали неподдавайки се на вразумяване на север към светлините.     Какво казва науката   ПС възникват, когато заредените частици, излъчвани от Слънцето (слънчев вятър, носещ се в пространството със скорост от 300 до 1200 км/с), се сблъскват с магнитното поле на Земята и започват да се придвижват по протежение на силовите му линии. В района на магнитните полюси частиците попадат в атмосферата и предизвикват светене, което се нарича полярно сияние.


  Интересно е, че първият учен, изказал правилно тълкувание за природата на ПС е М. Ломоносов в своята работа “Слово за въздушните явления, от произлизащи от електрическа сила”, вследствие на собствени наблюдения. През 1733 г. Андерс Целзий (Celsius, Anders) обнародвал данни от наблюдения на СС, получени от него самия и други астрономи в периода от 1716 до 1732 г. Шведският физик Андерс Йонас Енгстрьом (Еngstrцm, Anders Jonas) през 1867 г. пръв изследвал спектъра на СС. През 1882-1884 г. е организирана първата Междурародна полярна година, а в края на 19 в. Биркленд в лабораторни условия възпроизвежда това явление. При сблъскване на енергийните частици от плазмения слой с горната атмосфера се получава възбуждане на атомите и молекулите на газовете, влизащи в нейния химически състав. Излъчването на възбудените атоми във видимия диапазон се наблюдава като ПС. Спектрите на ПС зависят от състава на атмосферата. Ако виждаме зелено или жълто сияние, значи, неговите лъчи се състоят основно от кислород, в червено или виолетово – роля има азота. Границите проявление на ПС в горните слоеве на атмосферата са на разстояние от 80 до 1000 км над повърхността на Земята. Максимален зафиксиран предел на височината от учените е 1130 км. Най-ниското ПС е наблюдавано на височина 60 км. ПС се наблюдават предимно на високите ширини в двете полукълба в овалните зони-пояси, около магнитните полюси на Земята – т. нар. Аврорални овали. Диаметърът на авроралните овали е около 3000 км при спокойно Слънце, на дневната страна границата отстои от магнитния полюс на 10-16°, а на нощната – 20-23°. Тъй като магнитните полюси на Земята са на около 12° от географските, ПС се наблюдават на ширини 67-70°, като по време на слънчева активност авроралният овал се разширява и ПС могат да се наблюдават в по-ниските ширини – на 20-25° южно или северно от границата на тяхното обичайно проявление. Силните магнитни бури при взаимодействие с магнитното поле на земята могат да създадат ПС даже на екватора.   Тази снимка е направена по време на геомагнитна буря, предизвикана от изригване на коронална маса от Слънцето на 24 май 2010 г. от Международна космическа станция над Южната част на Индийския океан на височина 350 км.:

Северното ПС се нарича още aurora borealis, а южното ПС – aurora australis. Северното ПС и Южното ПС възникват едновременно, но тъй като на единия полюс винаги е нощ, а на другия – ден, никога не са наблюдавани едновременно. Счита се, че имат огледални форми на проявление. Английският мореплавател Джеймс Кук (1728-1779) бил един от първите, който не само ги описал в Южното полукълбо, но и обърнал внимание на това, че северните сияния се появяват във високите ширини на двете полукълба едновременно. Южно ПС до бреговете на Антарктида, рисунка от натура на участника в експедицията на руския мореплавател Ф. Ф. Белинсхаузен, художника П. Н. Михайлов, през зимата на 1821 г.:


  Южното ПС, от борда на МТКК Space Shuttle, 1991 г.:



  Отново Южно ПС, но гледано  от космоса:

  ПС възникват значително по-често през пролетта и есента, отколкото през зимата и лятото. Пикът на честотата им настава в периодите, близки до пролетното и есенното равноденствие. В различните периоди на годината ПС се задържат на небето за различно време. Най-дълго може да се наблюдават в дните на пролетното и есенното равноденствие – 23 часа за денонощие. За сметка на това ПС продължават от 27 дни до ... 11 години! Учените свързват този факт със слънчевата дейност. Има връзка в сроковете: периодът на завъртане на Слънцето около оста му е 27 денонощия, а слънчевата активност, т. е. активността на магнитните полета, разположени в слънчевата атмосфера, продължава средно около 11 години.   Влияние на полярните сияния на земната повърхност   По време на ПС за кратко време се отделя огромно количество енергия и предизвикват смущения – по време на едно такова, през 2007 г. е регистрирана енергия 5Ч10¹⁴ джаула, почти толкова, колкото по време на земетресение с магнитуд 5,5. Има свидетелства за ПС придружени от специфични свисящи звуци. Регистрирани са и т. нар. «невъзможни» звуци от някои форми на ПС, в инфразвуковия диапазон, а заедно с това и биологически активни електромагнитни вариации в диапазона 7 - 13 Херца. ПС се съпровожда на повърхността на Земята не само с магнитни, но и електрически явления. Първи с тях се сблъскали в по-миналия век канадските свързочници, прокарващи първите телеграфни, а после и телефонни линии на север. Заради икономии на дефицитните проводи тези линии първоначално се правели еднопроводни, използвайки като втори провод земята. И почти веднага железопънтите работници, редом с чиито пътища се появили линиите за връзка, се опитали да ги използват за свои цели. За да се свързват от която и да е точка по трасето с диспечера, влакът спирал, помощник машинистът скачал на насипа с неголямо сандъче в ръце (в началото с телеграфно, а после с телефонен апарат), съединявал един от проводниците към релсата, а другият с помощта на дълга щанга, приличаща на тролейбусна, закрепял за проводника на свързочната линия. Не дай боже, в това време да просияело ПС: при лош контакт с релсата “свързочникът” бивал поразен от силен електрически разряд и машинистът задълго оставал без помощник. Ето примери за ефекта на ПС по света: - на 30 март 1886 г. се е наблюдавало в Лондон, Китай, Япония и Индия. Телеграфните връзки спрели да работят. - на 25 септември 1909 г. мощно ПС нарушило телеграфната връзка между Англия и САЩ. - на 13-15 май 1921 г. ПС създало токове с високо напрежение в телеграфните системи на Англия, Шотландия и Ирландия. - на 2-3 август 1972 г. мощно ПС предизвикало скок на напрежението в телефонния кабел между Чикаго и Небраска. В хидроелектростанция в Британска Колумбия се взривил 230 киловолтов трансформатор.  
В края на тази първа част на постинга "Полярното сияние" ви предлагам да се насладим на няколко снимки:

                       

   





 

Снимките са великолепни!

ИЗТОЧНИКА НА СНИМКИТЕ???

Снимките са от различни сайтове в интернет, свързани с полярните сияния ... Не съм запазила линковете за съжаление.